Постъпване в първа група на детската градина

❤Съвсем скоро ще настъпи моментът, в който малкото слънчице на мама и татко ще “напусне” дома и ще тръгне на детска градина!

 Ако някой ви каже, че този момент не е от кой знае какво значение за детето – не му вярвайте!

Детето напуска дома – спокойствието, уюта, топлината на мама и татко, сигурността, познатото, своите играчки, своето креватче и своя сигурен детски свят до момента!

Именно поради тази причина или по-скоро изброените по-горе причини е важно заедно с детето и вие, скъпи родители да “тръгнете” на детска градина!

Не в прекия, а в преносния смисъл, разбира се!

Ако детето е посещавало ясла, то и прехода няма да е толкова болезнен – и за детето, и за родителите.

За непосещавалото, идващо от къщи дете адаптацията ще е по-трудна, но с общи усилия и взаимно доверие ще я направим лека и не толкова стресираща!

Ето някои препоръки и съвети за осъществяване на плавен преход от дома към детското заведение:

❗ПСИХОЛОГИЧЕСКА ГОТОВНОСТ на детето за тръгване на детска градина

Готово ли е детето ни да се отдели от вас? Укрепнало ли е не само физически, но и емоционално?

Малко ли е едно дете на три години, за да се  води смислен разговор с него?

Не, разбира се!

✅ Разговаряйте с детето!

Говорете за промените, които му предстоят. Там, в детската ще има много други деца на неговата възраст, с които ще разговаря, ще си играе, пее, танцува, ще се хранят заедно, ще спят в една голяма спалня всички деца…

Сутрин мама или татко ще го завеждат, ще го оставят там и като си свършат работа при първа възможност бързо ще отидат да го вземат. И тогава ще си говорят много, много, как е минал денят, какво е правило детето, ще ходят на разходки…ще се гушкат силно, силно…

✅ Памперса?!

В детската градина място за него няма. Става дума за първа група, не за ясла. Махането на памперса е още една крачка към порастването на вашето дете, което от своя страна влияе на самочувствието на детето ви сред неговите връстници. 

✅ Самообслужване!

Обличане, събличане, обуване, хранене……

Всички бързаме и нямаме търпение, понякога и нерви, и в стремежа си по-бързо да се оправим, за да не губим време все помагаме и понякога пропускаме точно онзи момент, когато детето започне да казва:  “Аз сам…..”, “Аз сама……”

Нека дадем възможност на детето да се справя само!

✅ Дрехите

Трябва да са удобни и практични!

В стремежа си детето ви да изглежда като кукла, ще му е трудно дори отиването до тоалетна. Гащеризони, блузи с широки ръкави, презрамки, тесни дънки и тиранти, къси, смъкващи се чорапогащници, поли тип пачки и т. н.

В раницата на детето трябва да има един пълен комплект дрехи за смяна, необходими, ако се намокри и изцапа. 

✅ Хранене

Би трябвало до тръгването на детска детето отдавна да е хванало лъжицата и да се храни само! Храненето също е момент от израстването на детето. Понякога в стремежа си детето да не остане гладно сме склонни ние да вземем лъжицата вместо него. Понякога също така и ние, като родители, имаме нужда от голямо търпение, а то не всеки път е „под ръка“……

Каквото и да може да направи детето само преди тръгването му на детска градина, гарантира неговата независимост, самостоятелност, а те пък влияят на самочувствието на малкия човек.

А това е важно за детето и още как!

Не че няма да му се помогне, не мислете в тази посока, но моментът на „Аз мога сам“ е много важен за децата!

✅ Обувките

Има обувки за разходка, за игра, за „официални“ случаи… Дали обувките да бъдат с лепенки?

Да, препоръчваме го, защото децата се справят сами с тях и отново стигаме до момента за тяхната независимост при самообслужването. Предварителната помощ на всеки родител се изразява в това, да е преценил кои дрехи и обувки няма да затруднят детето му, така че то да се почувства и голямо, и полезно за самото себе си.

✅ Първата родителска среща

Ако имате въпроси – задайте ги!

Ако нещо не сте разбрали, ако нещо ви притеснява – споделете го!

Ако ние трябва да знаем каквото и да било за вашите деца – кажете го!

Ако родителите са настроени позитивно, ако и разговорите, които водят с децата за детската градина са позитивни, то и самото дете по-бързо ще се адаптира към детската градина.

✅ Първи ден в детската градина

Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.

Кой тръгва с по-свито сърце за детската – мама, татко или детето???

Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед.

Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и…най-после……Време е да отидете и да си приберете детето от „онова непознато и за вас място“.

Как ли е милото?, Какво е правило цял ден без мама? Какви ли не мисли ще ви минат през главата ви?!

Е, най-после е в прегръдките ви!

Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на „всичко“, гонени от гузна съвест, че сте „оставили“ детето си в градина?

Вие решавате!…Но не мислим, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи.

Втори ден… Трети… И колелото се завърта….

✅ Разговори с детето

Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Какво яде? Спа ли? Пи ли вода? Караха ли ти се?

Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бихме предложили един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.

Може би въпроси като: Похвалиха ли те днес в детската?, Играхте ли си с децата?, Хареса ли ти храната, вкусна ли беше?, Запозна ли се с нови приятели?, С кои деца седя на една маса?, С кого си игра? – да ви дадат повече „достоверна“ информация.

Винаги може да се намери и някое „бъбриво врабченце“, което нещо да ви е подшушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.

Нали знаете, че на Мечо всичко се казва…

✅ Лъжите на децата

В стремежа си да стане на тяхното, децата „не знаят“, че лъжат. Често се преплитат реалност и измислици.  А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: „Пак ли не си ял? Тогава нищо няма да ти купя!“ идва момент в който детето започва да казва: „Аз всичко си изядох!“

Често казва, че е било наказвано или бито от другите деца, защото така се надява да успее да убеди своите родители да си остане у дома.

Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца? Да, ще седне, но и госпожата сяда срещу него да си поговорят. Да разберат заедно каква е причината за конфликта. Да почувства детето, че възрастния го е грижа и иска да му помогне.

Когато възникне напрежение между две деца, най-често им се предлага да седнат на столчета, на маса, на килим – където желаят и да се разберат помежду си, да разберат защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Могат да ни изумят, като кажат: „И двамата не бяхме прави!“

Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи играчката се взема и закачливо се казва:

След като тази играчка „не е слушала“ и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас!

Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така…

Изрази, като „наказан“, „наказана“, „наказание“ не трябва да се използват, но децата идват в първа група, знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери, загриженост!

Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно. Същото става и с овладяването на разлини умения, необходими са труд и постоянство.

✅ Какво тогава трябва да направите като родители вкъщи, преди заветния първи ден в  детската градина?!

Кои са успешните модели, чрез които да научите детето на самостоятелност?

Представете си средата в детската градина, дайте си ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място.

❗НЕ СИ КАЗВАЙТЕ:

 „Те в градината ще го научат, аз не мога“; „То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло…“;

„Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само…“

Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко. Така новата среда няма да е толкова стресираща за него, ако то е подготвено за нея.

❤  За да бъде щастливо детето в детската градина, то трябва да бъде щастливо и вкъщи – да получава много любов, подкрепа, внимание и разбиране от своите родители.

Последно, но не и на последно място – Уважение!

Уважавайте себе си, уважавайте детето, уважавайте персонала!

Ние искаме да работим С вас, a не – ЗА вас!

Да се подкрепяме, разбираме и чрез общи усилия да създадем най-добрата и сигурна среда за децата!

С пожелание ,,ПЛАЧ – ДА НЯМА!“